Ликсивиантите са способни селективно да се разтварят или комплексират със специфични вещества или йони, като по този начин позволяват ефективното разделяне на целевите компоненти в сложни смесени системи. Например, в минералната металургия, излугвателите могат селективно да разтварят метали като мед, цинк и злато, като същевременно упражняват минимално въздействие върху други примеси, като по този начин повишават както ефективността на екстракцията, така и чистотата.
Ликсивиантите обикновено проявяват висока химическа реактивност, което им позволява да действат бързо при подходящи условия-по-специално по отношение на температура, нива на pH и концентрация-за разтваряне на целевите компоненти от твърди матрици в разтвор. Тази характеристика на висока ефективност позволява намалено време за обработка и по-ниска консумация на енергия в промишленото производство, като същевременно улеснява адаптирането към широкомащабни-непрекъснати производствени операции.
Действието на ликсивиантите е силно контролируемо; чрез регулиране на параметри като концентрация, температура, киселинност/алкалност или чрез включване на спомагателни агенти, както скоростта на разтваряне, така и селективността могат да бъдат прецизно регулирани. Освен това някои излугващи вещества притежават многостранни способности-комбиниране на комплексообразуване, буфериране и повърхностно{2}}активни свойства-които позволяват синергична функционалност по време на процесите на екстракция, разделяне и възстановяване. Следователно те намират широко приложение в областите на обработка на минерали, опазване на околната среда и химическо инженерство.
